Фактори, оказващи влияние върху УЧР

Фактори, които оказват влияние върху управлението на човешките ресурси са:

Моделите на управление на икономиката:

а)Централизиран административно-разпоредителен:

¨           Организацията получава всички команди от правителството;

¨           Правителството диктува на кого, колко и на каква цена да се продава;

¨           Решенията се взимат на върха и не подлежат на обсъждане;

¨           Трудовото договаряне е фиктивно;

¨           Управлението на човешките ресурси е подчинено на класово-партийния подход;

¨           Няма трудов пазар.

б)Либерален пазарен модел:

¨           Правителството не се намесва и не ограничава дейността на организациите.

¨           Основната цел на организацията е непосредствен финансов резултат.

¨           Решенията се взимат на върха и не се консултират.

¨           Системата на индустриални отношения е децентрализирана. Отдава се по-голямо значение на индивидуалното трудово договаряне.

¨           Правата на работниците и служителите са ограничени

¨           Рисковите инвестиции в човешки капитал се намаляват.

¨           Социалните ангажименти и отговорности са ограничени;

¨           Доминира индивидуалистичната култура.

в)Социална пазарна икономика:

¨           Правителството установява и подържа сътрудничество със синдикатите.

¨           Колективното трудово договаряне е обичайна практика.

¨           Взимането на решения се консултира със заинтересованите страни.

¨           Правата и задълженията на заетите са обект на регулиране.

¨           Социалната култура е силно развита.

¨           Управлението на човешките ресурси се основава на взаимно зачитане в трудовия процес.

¨           Социалните ангажименти и отговорности са обичайна практика.

г)Демократически  модел:

¨           Правителството набляга на дългосрочен икономически растеж;

¨           Акцентът в управлението се поставя върху груповото сътрудничество и социалната хармония отколкото върху законодателството;

¨           Тристранно сътрудничество;

¨           Не намеса на трети лица в колективното трудово договаряне;

¨           Трудовите договори са безсрочни или пожизнени;

¨           Поощрява се израстването в службата;

¨           Управлението се основава на взаимна лоялност;

¨           Големи социални ангажименти;

¨           Голямо значение има фирмената култура;

¨           Решенията се взимат с консенсус.

Държавната политика в областта на човешките ресурси. Като фактор, който оказва влияние върху управлението на хората в трудовия процес, намира израз в:

националното законодателство;

международните правни норми ратифицирани от парламента;

нормативните актове на правителството, издадени в рамките на неговите правомощия:

а)Законодателството, което регулира инвестициите;

б)Законодателството, което регулира потребителското търсене;

в)Решенията на законодателната и изпълнителната власт в областта на доходите на работниците и служителите за положения от тях труд;

г)Законовата и подзаконовата нормативна уредба на индустриалните отношения;

д)Законовото и подзаконовото регулиране на икономически активното население на страната.

Състоянието на националният трудов пазар

а)Когато предлагането на работна сила е по-голямо от нейното търсене, трудовият пазар:

¨           Провокира безработните да усъвършенстват и променят своите професионални умения в съответствие с реалните потребности на икономиката;

¨           Стабилизира относително работната сила в стопанската единица , като съдейства за подобряването на трудовата, производствената, и технологичната дисциплина;

¨           Оказва благоприятно влияние върху процесите на интеграция в стопанската единица;

¨           Стабилизира и намалява трудовото възнаграждение;

¨           Улеснява колективното трудово договаряне на работодателите с предприятията на работниците и служителите.

б)Когато търсенето на работна сила е по-голямо от предлагането, трудовият пазар:

¨           Провокира ръста на трудовото възнаграждение за запазване на необходимата работна сила, както и за привличането на недостигащите работници, служители и ръководители;

¨           Провокира развитието но вътрешния трудов пазар и по-специално повишаването на квалификацията, преквалификацията, развитието на кадрите и израстването им в кариерата;

¨           Провокира техническото, технологичното и структурното развитие на организацията, а това предизвиква съществена промяна в структурата на необходимата работна сила;

¨           Поставя на изпитание мотивацията на работниците и служителите;

¨           Провокира търсенето на чуждестранна работна сила;

¨           Създава макроикономически предпоставки за засилване движението на работната сила.

Размерът и типът на организацията.

а)Микро и малки организации:

¨           Функциите на управлението не са обособени;

¨           Цялото управление е в ръцете на собственика;

¨           Планирането е ограничено;

¨           Няма синдикати;

¨           Авторитарен стил на ръководство.

б)Големите организации:

Централизирана функция по управлението на човешките ресурси:

¨           Създаване на специализирани звена за управление на човешките ресурси към централното управление на стопанската единица;

¨           Създаване на секции или групи за управление на човешките ресурси към обособените звена на стопанската единица.

Децентрализирана функция на управлението на човешките ресурси:

¨           Управлението се извършва от съответните линейни ръководители.

При функционален принцип на управление на човешките ресурси - управлението е на върха, т.е. в специализираните дирекции, управления или отдели.

¨           Има възможност за възникване на напрежения в отношенията между отделните звена;

¨           Няма специалисти по отделните въпроси, които да имат поглед върху цялата стопанска единица;

¨           Тенденция на увеличаване на равнищата на управление на стопанската единица с произтичаща от това ефективност на управленските въздействия.

- Продуктов принцип. Организацията се състои от отделни звена произвеждащи продукт или услуга. Управлението на човешките ресурси е прерогатив на централното управление на организацията.

- Матричен принцип. Създават се групи за изпълнение на отделни проекти.

- Принцип на мрежата. Създават се групи за изпълнение на отделни проекти свързани по електронен път.

- Федеративен принцип. Когато няколко организации се обединяват.

Има и някои субективни фактори оказващи влияние върху ефективността на управлението на човешките ресурси като:

1.           Лидерски качества, възприемане и акуратност на ръководителя;

2.           Образованието на ръководителя;

3.           Опита и личностните черти на заетите;

4.           Личностни качества на ръководителя;

5.           Стил и очакване на висшестоящия ръководител;

6.           Очаквания на равнопоставените ръководители;

7.           Разбиране на задачите от страна на заетите.