Политиката на съюза се е заела с
целта да осигури максимално добри условия на своите граждани. Тя засяга едни от
най-важните сфери от съвременния живот на европееца:
· човешки права · енергетика
· правосъдие · икономика
· сигурност · социални въпроси
· околна среда · външна политика и др.
Човешки права
Интеграция:
ЕС има дълга традиция за приемане
на хора от други страни – тези, които идват, за да работят или са напуснали
домовете си заради война или преследване. Съюзът вече е изработил правила за
защита правата на милионите мигриращи работници, които пребивават легално на
неговата територия, включително правата на техните семейства да се присъединят
към тях.
Вече са направени стъпки са
установяване на обща система за предоставяне на убежище. Европейският фонд за
бежанците предоставя помощ за настаняването, интегрирането и доброволното
репатриране на бежанци. Усилията да се спре трафикът на хора, и особено на жени
и деца са политически приоритет на ЕС.
Глобална сила:
ЕС въведе защитата на човешките
права в отношенията си с трети страни и региони. От 1992 г. всички търговски
споразумения с трети страни, както и споразуменията за сътрудничество съдържат
клауза за това, че спазването на човешките права е съществен елемент в
двустранните отношения. В момента има 120 споразумения от този тип.
Подобни изисквания има и в
програмите на ЕС за подпомагане на страните кандидатки за членство от Източна
Европа и Балканите, Русия и бившите съветски републики и страните от Средиземноморието.
Правосъдие, свобода и сигурност
Гарантиране на основните права:
Европейският съюз е основан от
създаването си на защитата на човешките права, демократичните институции и
върховенството на закона. Тези ценности се съдържат в Хартата на основните права,
която потвърждава съществуващите права и включва нови, произтичащи от
технологичния прогрес като например биоетиката и защитата на личните данни.
Сътрудничество между съдебните
власти:
ЕС отделя специално внимание на
тясното сътрудничество между националните съдебни системи, за да гарантира, че
решенията, взети в една от Държавите членки, ще се признават и прилагат във
всички останали. Този принцип е особено важен във връзка със случаи като
развод, настойничество, определяне на издръжка, банкрут или плащане на сметки,
когато засегнатите лица живеят в друга Държава членка.
Националните институции на
Държавите членки се сдобиха с ново оръжие в борбата с организираната
престъпност чрез въвеждането на Европейската заповед за задържане.Тя замества
дългите процедури за екстрадиране и ще осигури, че заподозрените или осъдени за
престъпление, които се укрият от закона в чужбина, ще бъдат върнати бързо и
сигурно в страната, където живеят или където ще се гледа делото им.
Убежище и имиграция:
Тъй като все повече хора опитват
да влязат в Европейския съюз, за да избягат от война, преследване или природно
бедствие или просто, за да търсят по-добро бъдеще, европейските правителства
търсят общо решение на споделения проблем. Относно предоставянето на убежище и
свързаните с това процедури в момента се изработват общи правила.
ЕС се стреми да ограничи
нелегалната имиграция и да предотврати злоупотребите със системата,
предназначена да гарантира правата на легалните имигранти и безопасността на
европейските граждани. Мерките включват засилване на охраната по външните
граници на Съюза и най-вече на източните и южните. Това е свързано със
значителни отговорности за новите Държави членки, които заради географското си
положение вече носят отговорност за голяма част от тези граници. Новите Държави
членки получават финансова помощ за защита на границите.
Борба с престъпността:
Гарантирането на сигурността на
гражданите е основен приоритет на ЕС. Това означава, че Съюзат прилага
едновременно практически и нормативни мерки, за да попречи на криминално
проявените лица – наркобарони, трафиканти на хора, перачи на пари и терористи –
да злоупотребят със свободите в ЕС.
С оглед на това полицейските сили
на Държавите членки си сътрудничат все по тясно, особено в рамките на Европол.
С помощта на мощни компютърни бази данни координационният център на Европол в
Хага събира, анализира и спрепраща информация за криминалните действия.
ЕС работи на партньорски начала с
Русия, САЩ и страните от Средиземноморието, както и с международните организации
в определянето на политиките и прилагането на мерките за консолидиране на
пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
Външни отношения
Освен двустранните отношения, ЕС
има все по-интензивни отношения с международни организации, включително и ООН,
НАТО и Съветът на Европа, и с регионални групи по света. С азиатските си
партньори, ЕС разви отношенията си базирани на търговия и помощ до това, което
Съюзът нарича подобрени партньорства, отразяващи по-добър баланс между
икономическите, политическите, социалните и културни елементи на
взаимоотношенията.
ЕС насърчава държавите-членки на
споразумението от Котону да създават регионални групи помежду си, където от
това има икономически и търговски смисъл, така че да се интегрират по-добре в
световната икономика.
Енергетика
Европейският съюз поддържа
стратегически запаси от гориво, за да намали своята уязвимост от проблемите на
световните енергийни пазари, но дългосрочната сигурностна достъпа изисква
Съюзът да не е прекалено зависим от малко на брой държави за доставките, или
тази зависимост да се компенсира с тясно сътрудничество. Такова сътрудничество
се развива с Русия, която е основен доставчик на изкопаеми горива и потенциално
на електричество.
Въпреки това, за да намали
зависимостта си от вноса и да намали замърсяването, ЕС трябва да стане
“ниско-въглеродна” икономика, използваща все по-малко изкопаеми горива в
индустрията, транспорта и бита и все повече възобновяеми източници на енергия
за генериране на електричество, отопление или охлаждане на сградите, и
транспорта, особено леките коли. Това предполага решително преминаване към
вятърна енергия, особено по крайбрежията, горива от биомаса и водни и слънчеви
електроцентрали.
Следваща стъпка е преминаването
към “водородна” икономика. Европейската Платформа за Водород и Горивни Клетки
съставя проект за евентуалния преход.
Образование
Възможностите за живот, обучение
и работа в други страни, които ЕС дава своите граждани, допринася много за
междукултурното разбирателство, личностното развитие и пълна реализация на икономическия
потенциал на Съюза.
Много от програмите на ЕС за
образование и квалификация са достъпни за възрастни хора, като така се признава
факта, че обучението в базирания на знания свят продължава цял живот.
ЕС също така насърчава
сътрудничеството и обменав образованието с повече от 40 държави, от Монголия до
Мексико и от Алжир до Аржентина.
ЕС предоставя 75 милиона евро
годишно за подкрепа на млади хора, които искат да вършат доброволна дейност, да
изпълняват проекти в помощ на местните си общини или да участват в учебни
програми, които не се покриват от други програми.
Целите, към които се стреми ЕС
през 2010 г., са:
· поне 85% от 22
годишните хора да имат завършено (над-)средно образование;
· не повече от 10% от хората
на възраст 18-24 години да са напуснали училище преди завършване на средно
образование
· общият брой на завършилите
природо-математическа или техническа дисциплина да се увеличи с 15%, като при
това половото неравенство се намали;
· общият брой на 15 годишните
с ниски четивна грамотност да се намали с поне 20% в сравнение с нивото от
2000;
· средното ниво на участие в
продължаващо обучение на хората на възраст от 25 до 64 години да бъде 12.5%.
Околна среда
Разпоредбите на ЕС предоставят
еднакво ниво на защита на територията на целия Съюз, но все пак политиката е
гъвкава и взема предвид местните особености. Тя непрекъснато се актуализира.
Екологичната
политика е базирана на принципа “Замърсителят плаща”. Замърсителят на околната
среда може да бъде накаран да плати чрез инвестиции в по-високи стандарти на
производство или чрез създаване на система за събиране и обработка на
отпадъците. Плащането може да стане и чрез такса за бизнеса или потребителите
за използване на вреден за околната среда продукт като например някои видове
опаковки.
За да предотврати промените в
климата ЕС се е ангажирал да намали емисиите на въглероден двуокис в
атмосферата. Компаниите, надхвърлили лимита си трябва да поискат права за нови
емисии от други компании, които не се очаква да използват цялата си квота.
Икономика
Структурните фондове на ЕС,
включително Фондът за регионално развитие и Социалния фонд,представляват
вторият по големина дял от бюджета на ЕС. Тези пари поддържат икономическото
развитие в най-бедните региони на ЕС или служат за социални цели. Част от
парите се изразходват за големи инфрастуктурни проекти като пътища, мостове,
транспортни магистрали, летища и подобряване на електронните комуникации. Но и
много други видове проекти могат да бъдат подпомагани парично, от малки бизнеси
до западнали градски райони, от вятърни електроцентрали до схеми за подпомагане
на хората в неравностойно здравословно положение. Европа и нейната икономика са
сред гигантите на световната сцена.
Социални въпроси
Системите за социална сигурност в
отделните Държави членки отразяват специфичните традиции, социални развития и
културни нагласи. Тези различия се уважават при изработването и прилагането на
европейските политики.
Държави – членки
Началото на Европейския съюз е
поставено през 50-те години с основаването на Европейските общности от шест
Държави членки: Белгия, Нидерландия, Люксембург (т.нар. Бенелюкс), Германия,
Франция и Италия.
През 1973 г. към тях се
присъединяват Дания, Ирландия и Великобритания, през 1981 г. в блока се включва
Гърция, през 1986 Испания и Португалия. С обединението на Германия през 1990 г.
източните провинции (бившата Германска демократична република) стават част от
европейското обединение.
През 1995 г. към Европейския съюз
се присъединяват Австрия, Финландия и Швеция. Разширяването през 2004 г. доведе
в Съюза Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словения и
Словакия. През 2007 г. към Европейския съюз се присъединяват България и
Румъния.
Разширение
Разширяването е една от
най-успешните политики на ЕС и мощен инструмент на външната политика. Зоната на
мир и демокрация на европейския континент се разширяваше прогресивно и от 6
вече включва 25 държави, през 2007 г към нея се очаква да се присъединят България
и Румъния, а преговорите за членство на Турция и Хърватия току-що започнаха.
Критерии за членство
През 1993 г. Европейския съвет в
Копенхаген ЕС направи решителна крачка към ново разширяване, съгласявайки се,
че „асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят, могат да
станат членове на Европейския съюз“. Така, въпросът за разширяването вече стана
не „дали“, а „кога“.
Относно графика за разширяване
Европейският съвет декларира: „Присъединяването ще се състои веднага щом
асоциираната страна бъде способна да изпълнява задълженията на членството като
изпълни икономическите и политическите условия за това.“ В решението от
Копенхаген бяха дефинирани и критериите за членство в ЕС (т.нар. Копенхагенски
критерии):
· стабилност на институциите,
гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата
на малцинствата
· съществуване на
функционираща пазарна икономика и способност за издържане на конкурентния
натиск и пазарните сили в рамките на ЕС
· способност за изпълнение задълженията на членството, включително
готовност за придържане към целта за политически, икономически и валутен съюз
Критериите за членство изискват
освен това страните-кандидатки да създадат условия за интегрирането си в ЕС
чрез приспособяване на административните си структури. Изискването беше
въведено от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Това условие се
отнася до способността на страните-кандидатки не само да приемат, но и да
прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните
административни и съдебни структури.
Няма коментари:
Публикуване на коментар