Още
през Средновековието се говори за обединяването на Европа. През 1464г. Иржи
Ладабрат говори за създането на съюз между Франската империя и Бохемия с цел да
се предотврати нашествието на турците в Европа и да се запази европейската
култура.
През 1929г. външният министър на
Франция А. Бриан прознася реч пред Обществото на народите и говори за
създаването на по-тесни връзки между европейските държави, дори федеративни. През 1946 година У. Чърчил
говори за съюз между Германия и Франция и създаването на Съединени европейски
щати. През 1949г. се създава НАТО с цел да се предотврати разпространението на
комунизма в Западна Европа. На 5 юни 1947г. в своя реч в Харвардския
университет американският секретар на САЩ говори за тежкото икономическо
състояние на европейските държави и изразява готовността на САЩ да окаже
финансова помощ.
На
9 май 1950г. във външното министерство на Франция постъпва декларация,
наименована на Робер Шуман. Архитект на тази деларация е Жан Моне, които говори
за обединението на Европа и за това, че евентуалната война между европейските
държави немислима и икономически неизгодна. На базата на тази декларация през
1951г. се създава Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Провалът на
плановете за икономическа и политическа
интеграция се провалят и след конференцията в Месина Пол Анри Спаак препоръчва
интеграцията да се осъществява не само в областта на стомоната и въглищата, а и
в други сфери. През 1957г. в Рим се подписват Договора за Европейската
икономическа общност (ДЕИО) и Договора за Европейската общност за атомна
енергия (ДЕВРАТОМ), а през 1986г. се подписва единния европейски акт(ЕЕА), с
който се регламентира концепцията за външнополитическо сътрудничество. През
90-те години се провеждат 2 конференции, на които се разглеждат външната
политика, политиката по сигурност и валутният съюз.
ДЕОВС-1951г.
ДЕОВС се подписва на 18 април 1951г. от Бенелюкс, Франция,
Германия и Италия. На 23 юли 1952г.
за членство е поканена и Англия, която отказва поради стремежа си да стане
първият европейски партньор на САЩ в НАТО. На по-късен етап Англия премисля
своето становище по ДЕОВС и отправя молба за включването си, но тези молби са
отхвърлени. Някои от по-важните моменти са:
1.
Поемането на курс за обединяването
на националните икономики за производството на въглища и стомана и
създаването на общ пазар за въглищата и
стоманата
2.
В гл.3 се регламентират икономическите и финансовите потоци
3.
В гл.4 се регламентира производството
4.
В гл.6 се се регламентира ценовата политика
5.
В гл.7 се регламентира институционалната структура
- Висш орган
- Общо събрание
- Специален съвет
- Съд
По
силата на ДЕОВС Общността е ЮЛ и решенията й имат задължителен характер. Тук
интерес представлява чл.58, който
предвижда криза на пазара за производството на въглищата и стоманата. Тази
криза става факт в края на 70-те и началото на 80-те години, когато се
предприемат антикризисни мерки, с които се съкращават 152 000 работниместа
и се инвистират 33 млр. Екю за повишаване на конкурентоспособността и модернизация.
ДЕОВС
се създава в срок от 50 години. През
90-те години до ЕК постъпва запитване за удължаването на срока, но тя излиза
със становище, че ДЕОВС е изпълнил целите, за които е бил създаден.
ДЕИО-1957г.
След успешното
стартиране на ДЕОВС и провала на опитите за създаването на Европейска
отбранителна общност и Европейска политическа общност се налага необходимоста от
провеждането на коференция на министрите на външните работи на страните членки.
Тази конференция се провежда през юли
1955г. в Месина, Италия като се създава специален Комитет под председателството на белгийския министър на
външните работи Пол Анри Спаак,
който има за задача да изготви доклад за интеграцията не само в областта на
въглищата и стоманата, но и в другите сфери на икономиката. Този доклад е представен през 1956г. и става
основа за подписването на 25 март 1957г.
на ДЕИО и ДЕВРАТОМ. По този начин се създава общ пазар и митнически съюз между
държавите членки.
ДЕИО е съставен
от 248 члена, разделени в следните глави и раздели:
1.
принципи и цели
2.
гражданство
3.
видове политика
4.
асоциране на средиземноморските страни и
територии
5.
инстиционална рамка
6.
общи и заключителни разпоредби
С
промените от 1965г. се предвижда сливане на институции, а а Съветът на
министрите става правотворческа институция. Засилва се наднационалното
сътрудничество като се създават нормативни актове и се засилва ролята на Съда
на ЕО. С оглед на ревизиите разпоредбите нарастват до 312, като чл.281 посочва, че Общността е ЮЛ и има
най-широката правосубектност, съобразено с националното законодателство на
страните членки и може да разполага с движима и недвижима собственост. В чл.312
се посочва, че ДЕИО е безсрочен.
ДЕВРАТОМ-1957г.
ДЕВРАТОМ
се подписва на 23 март 1957г. в Рим. Съставен е от 200 члена, разделени в
следни глави и разпоредби:
1.
цели
2.
положение на сътрудничество в областта
на развитие на атом- ната енергия
3.
разпоредби, регулиращи институциите
4.
финанасови разпоредби
5.
общи разпоредби
6.
заключителни разпоредби
Основната
цел на ДЕВРАТОМ е сътрудничесво в областта на развитие на атомната енергия и
ядрените изследвания. За тази цел се създават редица изследователски центрове в
Карлсрус, Петен, Гел, Испра. ДВРАТОМ е безсрочен.
4.Договор от
Маастрихт-1992г.
Договорът
за ЕС се подписва на 7 февруари 1992г.
и влиза в сила на 1 ноември 1993г.
Той се подписва от държавните правителствени ръководители на 12-те държави
членки. Основната идея е обединението на Европейските общонсти в един съюз, на
базата на постигантиге рузултати в икономическатасфера и започването на сътрудничество
и в други сфери.
Тук
акцентът се поставя върху европейската интеграция, ДЕС се явява като един от
най-важните актове, допринасящи за нейното развитие. Чрез ДЕС се изгражда ЕС и
можем да разгледаме два аспекта, а именно: наднационалналното сътрудничество,
което формира т.нар. първи стълб и
междуправителственото сътрудничество, което формира втория и третия стълб.
Същевременно
се поставя и акцент върху гражданството,
с което се цели европейският гражданин да се постави в центъра на интеграцията,
а заедно с това и да се засили политическата роля на ЕС. Тук можем да отбележим
и това, че не само се акцентира върху гражданството, но и върху икономическия и валутния съюз. Като
последен етап от икономическата интеграция може да се приеме въвеждането на
еврото.
Политическата
интеграция се заявява и в областта на политиката външните работи и политиката
по сигурност, като на лице е стремежът за прилагането на Обща външна политика и
политика за сигурност. Другият аспект, който може да бъде посочен е, че
проблемите по вътрешната политика и правосъдие също получават правна уредба в
ДЕС.
В
договора се посочва, че се предвижда провеждането на междуправителствена
конференция, 3 години след влизането в сила на договора, на която да се обсъдят
положителните и отрицателни черти на ДМ.
Договор
от Амстердам-1997г.
На 23 юли 1996г.
се провежда междуправителствена конференция,
която се цели изготвянето на нов договор за промяна в учредителните
договори. За тази цел се изготвя проектодоговор, който е одобрен и подписан на
2 октовври 1997г. този договор обхваща следните 4 глави, а именно:
1.
Поставяне на гражданството в центъра на
вниманието на ЕС и по-точно правото на труд.
2.
Свободното движение на хора, стоки,
услуги и капитали и засилване на сигурността на европейските граждани.
3.
Изграждането на ефективна
институционална структура, с оглед на бъдещото разширяване.
4.
Засилването на позицията на ЕС по световни
проблеми.
ДА
е насочен към консолидиране на 3-те стълба:
1.
Европейска
общност
2.
Обща
външна политика и политика на сигурност
3.
Политика
на вътрешните работи и правосъдието
Същевременно
ДА има същата рамкова структура като ДЕС, в която има 15 члена разделени в следните глави и раздели:
1.
Заместващи
поправки
(чл.1-5)-характерното тук е внасянето на попрвки в тектовете на ДЕС и
Учредителните договори.
2.
Уеднаквяване
(чл.6-11)-характеризира се със стремежа да се изравнят текстове в по-горе
посочените договори.
3.
Общи и
заключителни разпоредби (чл.12-15)
Наред
с това интерес представлява чл.7,
според който срокът на ДЕОВС изтича на 23 юли 2002г. и неговите функции ще
бъдат поети от другите институции. В чл.12
се посочва, че буквените означения на текстовете в ДЕС ще се заменят с единна
цифрова номерация, с която да се улесни използването на първичното право на ЕС. Също така се посочва, че с оглед на
бъдещето разширяване на ЕС, броят на депутатите в ЕП не трябва да е по-голям от
700 човека.
2.Договор от
Ница-2001г.
Този договор може да се характеризира
с това, че с него се предвижда промяна в институционалната структура на ЕС,
както и да се увеличи броя на депутатите в ЕП на 732 човека. Тук може да бъдат
откроени следните особености:
1.
Чрез този договор, се определя броят на
депутатите, които има дадена държава членка.
2.
Определя се броят на гласовете, които
има дадена страна членка, при гласуване на Съвета с квалифицирано мнозинство.
3.
Определя се численият състав на
Комисията, като се предвижда броят на комисарите да бъде равен на държавите
членки, но се препоръчва на ЕК да търси за бъдеще формула численият й състав да
не бъде по-голям от 20, с оглед на предстоящото разширяване.
4.
Увеличават се правомощията на
председателя на ЕП и се променя начинът за номиниране на членовете на ЕК.
5.
Предвижда се численият състав на Съда на
ЕС и Първоинституционалният съд да бъде равен на държавите членки, както и
възможността да бъдат създавани специализирани съдебни състави по предложение
на Съда или ЕК, която от своя страна го отправя до Съвета, който се консултира
с ЕП и след това взима решение.
6.
Разширяват се областите, по който
Съветът може да взима решение с квалифицирано мнозинство с още 30 нови такива.
7.
В областта на външната политика и
политиката по сигурност се разширяват правомощията на Комитета по сигурност и
външна политика, с оглед на ефективното управление и овладянване на кризи.
8.
Утвърждава се Evrojust, като координационен механизъм в
областта на съдебното сътрудничество при наказателни процедури.
Договор
от Лисабон-2007г.
Договорът от
Лисабон се подписва на 13 декември 2007г.
и с него се слага край на досегашната разграничаване между ЕС и Европейските
общности, на лице е един Съюз с единствена
правосубектност. Същевременно се уеднаквява договорната основа и остават да
действат ДЕС и ДФЕС. Договорът от Лисабон може да се характеризира със следните
особености:
1.
Облекчава се процедурата по взимане на
решения от Съвета;
2.
Подобрява се приемането на решенията на
Съвета в над 40 нови области;
3.
Премахва се разграничаването между ЕС и
Европейските общности;
4.
Европейският съвет става отделна
институция, чийто председател е с мандат от 2,5 години;
5.
Засилват се законодателните и бюджетните
правомощията на ЕП, като се предвижда неговият максимален числен състав да не е
по-голям от 751 човека;
6.
Намалява се численият състав на ЕК;
7.
Върховният преставител на ЕС по Външната
политика и политиката на сигурност става зам.председател на ЕК;
8.
Затвърждават се принципите, на които се
базира ЕС, а именно
-свобода -равенство
-демокрация
-права на човека
-върховенство на закона
9.
Засилва се ролята на националните
парламенти при взимане на решение;
10.
Признава се и се придава правна основа
на правата, свободите и принципите, залегнали в Хартата на основните права;
11.
Като субект на международното право ЕС
се присъединява към Европейската конвенция за правата на човека;
12.
Компетенции на ЕС:
-Изключителни- характеризират се с
това, че само ЕС има законодателни
правомощия в дадени области.
-Споделени- характеризират се с
това, че законодателните правомощия са разделени между ЕС и държавите членки.
-Компетенции, които самите
държавите членки имат, ЕС им оказва помощ
13.
Всеки един европейски гражданин може да
се информира за работата на ЕС.
Няма коментари:
Публикуване на коментар