Парично-кредитна политика

      Парично-кредитната политика се провежда от Централната Банка и е валидна за цялостната банкова система. При провеждането на парично-кредитната политика Централната Банка не се ръководи от стремежа за печалба, а провежда мероприятия свързани с оздравяване на цялостната банкова система. Основните цели на парично-кредитната политика е да се увеличи равнището на производството в националното стопанство,осигуряване на пълна заетост,стабилизиране на паричната единица, регулиране на паричното търсене и предлагане и създаване на стабилни пазарни цени.

Парично-кредитната политика създава условия на увеличаване на паричното предлагане. То се регулира от Централната Банка чрез регулиране на свръхрезервите на Търговските Банки и чрез операции на открития пазар.

Централната Банка регулира паричното предлагане посредством предоставяне на кредити и използване на т.н. банков инструментариум . Към него отнасяме:

1.     операция на открития пазар;

2.     изменения на резервната норма;

3.     равнище на лихвения процент.

Целите на парично-кредитната политика се свързват с необходимостта от контрол и регулиране на банковата система,стабилизиране на лихвения процент по депозити и кредити, стабилизиране на националната парична единица.

Всяка парично-кредитната политика има и позитивни и негативни страни.

Позитивните страни на парично-кредитната политика са:

-тя е мобилна и еластична,което дава възможност на Централната Банка да взема бързи решения;

-създава възможности за използване на действителни инструменти за стабилизация на икономиката.

Негативните страни на парично-кредитната политика:

създава циклична асиметрия;

-променя скоростта на паричното обръщение;

-влияе върху инвестициите.

Инструментариум на парично-кредитната политика

Инструментите на парично-кредитната политика до Валутния борд са 4:

1. рефинансиране на Търговските банки от Централната Банка-когато търговските банки са неликвидни,Централната банка им отпуска определена сума.

2. задължителни минимални резерви- Централната банка изисква от търговските банки задължителни минимални резерви. Те влияят върху  паричния мултипликатор;

3. операции на открития пазар- Централната Банка пуска в емисия ценни книжа и се явява първичен пазар, а търговските банки са вторичен пазар;

4.  рекапитализация на банките - Централната Банка разполага с из- точниците на ресурси на търговските банки за да покрива загубите им. Свежда се до изяждане на собствения капитал. Увеличаването на собственият капитал се регламентира от Централната Банка,като при нея стои проблема за намиране на нови източници за финансиране на капитала;

5. възможно е сливане на банките-използва се когато кредитите и лихвите по заемите не се връщат.

Валутен борд-същностна характеристика

Валутният борд означава паричен съвет. Той е институция,която е въведена в повече от 70 страни в света. През ХІХ в. валутният борд е въведен в Британските колонии. През ХХ в. е въведен в Сингапур (през 70-^те ),Аржентина (1981г.),Естония (1991г.), Нигерия,Африка, Ирландия,Йордания,Мексико и др.

Причините за въвеждането на валутния борд са две:

1. възможността на правителствата да оказват натиск върху Централната Банка;

2. недостатъчно доверие на обществото и международните финансови ин- ституции към Централната Банка при провеждане на паричната политика.

Към тези причини се добавят и:

3. остра икономическа криза;

4. финансова и банкова криза придружена с хиперинфлация, стагнация, спад на производството и изтичане на националния и чуждия капитал.

По своята същност валутният борд представлява монетарна институция,която емитира банкноти и монети (в някои случаи и депозити) напълно гарантирани в чуждестранната резервна валута.

Той се въвежда със специализиран закон изискващ спазването на следното правила: промените на паричната база трябва да бъдат равни на излишъка или дефицита на платежния баланс,т.е. на салдото на текущата и капиталова сметка на държавата. Банкнотите и монетите използвани като резерв трябва да са конвертируеми във валута по фиксиран курс. Освен тях като резерви се отнасят и ценните книжа. За резерви на валутния борд  се приема 100% от паричната маса. Това също се регламентира със закон. Валутният борд е част от финансовата система, в която функционират търговските банки и други финансови институции. Той формира печалба,която се определя,като разлика от приходите и разходите в ценни книжа и други активи.

Валутният борд функционира на базата на следните предпоставки:

1. надеждно изградена структура ,в която се убеждава пазара,че валутният курс не се променя;

2. валутният борд се включва в международната банкова мрежа.

Принципите върху които се изгражда са:

-паричният съвет емитира банкноти и монети конвертируеми по фиксирания курс по резерва на валутата;

-валутният борд трябва да държи високо ликвидни и високо качествени чуждестранни облигации и парични наличности демонизирани в резерва на валутата;

-валутният борд трябва да съдържа резерви не по-малко от 100% от неговите пасиви.

 Специфични особености на валутния борд в България

Валутният борд в България можеше да се изгради по два начина:

1. преобразуване на Централната Банка във Валутен Борд- извършва се постепенно чрез прехвърляне на всички функции на Централната Банка към други институции. Надзорните функции се прехвърлят върху Министерството на Финансите, разплащателните функции върху търговските банки,които осъществяват и касова функция;

2.  чрез паралелно функциониране на Централната Банка и Валутният Борд- свързан е с функционирането на Централната банка,която въвежда паралелно конвертируема парична единица като обезпечение на националната парична единица. Използва се в страни с висока инфлация. Целта на начина е да се премахне хиперинфлацията.

България избра вторият начин.

Характерните особености на валутния борд в България са:

1. отделяне на емисионната функция от останалите функции на Централната Банка;

2.   валутният борд създава парична база под формата на банкноти и монети;

3.   паричното търсене и предлагане се регулира от пазара;

4.   поддържане на фиксиран курс на националния пазар;

5.   валутно покритие на банкнотите и монетите;

6. по време на валутния борд търговските банки не се кредитират от Централната Банка;

7.     валутният борд не кредитира и правителството;

8. валутният борд се основава на точно определени правила регла- ментирани със закон;

9.       валутният борд се ползва с доверието на обществото.

В България се прие закон на 5 юли 1997г. за влизане на валутния борд. Специфичното е ,че БНБ съществува като емисионна институция.

В актива на валутния борд се включват валутните резерви на Централната банка.

В пасива се включват всички нетни краткосрочни пасиви,а банковото управление се занимава с управлението на актива и пасива.

Курсът, който бе фиксиран е едно към 10 ± 5% (отклонение).

В условията на валутния борд в България се взеха следните мерки за развитие на икономиката:

1. премахване на всякакъв контрол над цените;

2. създаване на реално функциониращ пазар на труда;

3. отваряне на икономиката ни към света;

4. балансиране на държавния бюджет;

5. извършване на структурна реформа свързана с банковата система.

Валутният борд има следните предимства:

1.     създаване на макроикономическа дисциплина в страната;

2.     конвертируемост на националната пазарна единица;

3.     регулиране на салдото на платежния баланс;

4.     намаляване и премахване на инфлацията;

5.     създаване на предпоставки за търговските банки да работят рентабилно.

Валутният борд има следните недостатъци:

1. валутният борд не провежда целенасочена парична политика;

2.  не се явява кредитор от последна инстанция;

3. невъзможност да се използва банков инструментариум за провеждане на банкова политика;

Оценката от валутния борд е, че се намали инфлацията и се стабилизира банковата система,  балансира се държавния бюджет, стабилизира се лева.