Предшествениците
на банките са лихварите и сарафите. Лихварите работят само със собствен
капитал,а сарафите събират и чужд капитал,приемат депозити и влогове.
Постепенно от сарафите израстват и банките. Понятието банка има италиански
произход и означава маса. Банките представляват предприятия,които боравят с
пари и се ръководят от интересите си. При осъществяването на целите си те
извършват различни банкови операции със следните задачи:
-повишаване на печалбата;
-осигуряване на платежоспособност.
При извършване
на дейността си банките поемат известен риск. Те искат да се наложат на
паричния пазар.
Същността на
банковата дейност се определя чрез функциите на банките:
1. емисионна функция-пускат пари в обръщение
2. касова функция-съхраняват пари,ценности
3. посредническа функция
4. фондово-емисионна функция-пуска пари в кеш
5. доверителна функция - участие на банките при
управление на активите на фирмите.
Банките купуват
и продават правото на ползване на чужд капитал и лихвеният процент се явява
цена на това право.
Банкови операции-същност и видове
Банковите
операции са многообразни и могат да се класифицират по отделни признаци,но в
своята дейност банките извършват два основни вида операции:активни и пасивни и
комисионни - свързващи.
Под операция се
разбира практическата дейност за набиране и отпускане на паричен ресурс от
банката на базата на документация. Активните и пасивните операции се отразяват
в баланса. Някои могат да се отчитат и задбалансово.
В баланса се
отчитат активите и пасивите на банките,касовата наличност,ценни книжа,
оборудването и др. Предоставените заеми също са активи.
Пасивите отразяват
паричната задлъжнялост. Те дават представа за източниците за формиране на
капитала.
Балансът на
банката отразява обемът,структурата и съставът на активите и пасивите и отчита
платежоспособността на банката. Под платежоспособност се разбира възможностите
на всяка банка да погасява всички свои задължения вписани в пасивите по
балансова стойност. Платежоспособността на банките се изразява,когато
балансовата стойност на активите превишава стойността на пасивите. Банките са
платежоспособни,когато имат собствен капитал и когато акционерният им капитал е
по-голям от нула.
Характерни
особености на пасивните операции са:към пасивните операции се включва
формирането на собствен капитал и операции свързани с мобилизиране на чужд
капитал. Особеностите на набиране на собствен капитал се свежда до това,че
централната банка дава лиценз на всички търговски банки за регламентиран размер
собствен капитал.
Депозитите
съществуват в различни форми:например срочни депозити.
Пасивните
операции са:приходи за бъдещи периоди.
Активните
операции на банките отразяват направлението на пасивите. Целта на всяка активна
операция е да реши дилемата ликвидност
рентабилност. Към активните операции спадат:
-касовата наличност-най-ликвидния актив
-минимални задължителни резерви
-кредитни операции
-сконтови операции-покупка на дългови документи
-факторинг,лизинг и форфетиране
-разходи за бъдещи периоди
Централна Банка-структурна характеристика
Централната
банка се нарича още “банка на банките” или БНБ,тъй като е банка на държавата.
Тя е юридическо лице,което се отчита за дейността си пред Парламента. В закона
за БНБ е регламентирана структурата на Централната банка,а в най-новия закон
БНБ се превърна във валутен борд. В нея се обособяват три управления:
1. емисионно-изпълнява функцията на паричен борд-
Основната функция на емисионното управление е да пуска пари в обръщение и да
поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ.
Това управление управлява международните валутни активи на банката.
2. банково управление- изпълнява функцията на
кредитор от последна инстанция.
3. банков надзор- осъществява вътрешен контрол в
банковата система на базата на нормативни документи.
По решение на
управителния съвет в БНБ могат да се обособят и други управления и служби.
Вътрешният
контрол се ръководи от главния ревизор. Целите на управлението на БНБ са:
-да се създаде
тясна специализация на банковите служители и качество при извършване на
банковите операции;
-да се намалят управленските разходите в банковата система.
Управлението,ръководството
и контрола се осъществяват от управителен съвет, състоящ се от управител и
трима членове. Управителите и подуправителите се избират от НС за срок от 6г.,а
членовете се назначават от Президента. Управителният съвет отговаря за общото
ръководство и за контрола върху работата на банковата система. Подуправителите
ръководят отделните управления. Управителят представлява БНБ в страната и
чужбина. Управителният съвет има право да създава постоянни и временни
консултативни съвети.
Вътрешният
контрол на БНБ се осъществява от ревизора,който изпълнява дейностите:
-проверка на годишният финансов период и отчетите;
-изготвяне на заключението по баланса и бюджета на банката;
-проверка на хранилища,сейфове и др.;
-да докладва пред управителния съвет за нарушения,като дава и препоръки.
Централната
банка ръководи цялата банкова система,която е в етап на преструктуриране и на
значителни промени. Те идват от промяна в лицензите на банковата дейност,като
се унифицират с международните световни стандарти.
Централната
банка изпълнява следните основни задачи:
1. обсъжда и взема решения по провеждане на
парична и кредитна политика;
2. приема нормативни актове по дейността на
банката;
3. определя лихвения процент по операциите на
банката;
4. определя лихвените проценти на минимални
резерви на търговската банка;
5. контролира и регулира банковата дейност;
6. пуска нормативни документи и изисквания за
банковата дейност;
7. утвърждава правилник за дейността на банките,в
които се определя структурата на банките и компетенцията на службите;
8. взема решения за пускане в емисия на парични
средства;
9. открива и закрива клонове;
10. дава
лицензи за ограничена и пълна дейност;
11. обсъжда
периодични отчети на отделните управления;
12. събира
невъзвръщаеми кредити;
13. взема
решения за участие на БНБ в международни мероприятия.
Функции на БНБ:
1. касова- съхранява паричните ресурси, депозити,
ценни книжа. БНБ е касиер на държавата;
2. разплащателна- извършват се разплащанията на
търговските банки;
3. регулативна- регулира валутните курсове,
лихвения процент по влоговете, депозитите;
4. надзорна- тя контролира търговските
банки,извършва проверки по дейността ми;
5. емисионна- пуска в емисия парични средства.
Между
посочените функции и задачи централната банка провежда монетарна политика. За
провеждането се използват банкови инструменти.
Търговски банки-същност и структура
Търговските банки
са юридически лица и икономически обособени самостоятелно. Те се специализират
в определени дейности и операции,което им придава специфичен облик.
Организационната им структура зависи от специализацията им, но във всички
случаи тя е насочена към потребителя. Т.н. потребителско банкиране е насочено
към обвързване на услугите,които се предоставят на клиентите и осигуряват
максимална ефективност на продуктовите полета. Съществуват големи търговски
банки,които имат подразделения. Те извършват универсални банкови операции и са
насочени към продуктовите клиентски пазари. Търговските банки се обособяват в
зависимост от географското им положение (местно,
клоново,регионално,международно). В дейността си търговските банки могат да
бъдат унитарни организационни единици,което означава без клонове. Съществуват
банки с клонове. Създаването на клонове е приближаване в максимална степен до
клиентите. Търговските банки са зависими от клиентските пазари. Търговските
банки се специализират в зависимост от клиентските пазари.
Съществуват
големи банки с дъщерни формулирования (холдинг) следователно структурата на
търговските банки е в зависимост от обема и разнообразието на продуктовите
полета ,както и от вида и броя на клиентите.
С промените в
икономиката голяма част от търговските банки бяха ликвидирани, друга част
приватизирани и на базата на нормативната документация се създадоха
специализирани международни банки, които отговарят на съответните изисквания.
Делението на
банките се извършва по различни признаци.
І. В зависимост от мотивите на възникването им
1.банки, които действат за обща полза- Централната банка, Банка на местните органи
за управление;
2.банки, ръководещи дейността си от стремеж за по-голяма печалба - специализирани
банки;
3.банки, създадени на основата на взаимопомощта – кредитно посредни-чество.
ІІ. В зависимост от собствеността на капитала
1. държавни банки-функционират на базата на
държавната собственост; 2. общински банки-имат публично-правен характер
3. частни банки- основават се на базата на частен капитал. Целта е печалба;
4. кооперативни банки-изграждат се на базата на дялов капитал. Действат на принципа на взаимопомощта.
ІІІ. Според правната форма
1. еднолична форма на банки –това са най-старите
банки;
2. дружества
-на лица (персонални дружества)-събирателни и командитни;
-на капитали-акционерни и командитни.
3.
кооперации- пригодна за банкова дейност,съдържа предпоставка за осъществяване
на контрол.
ІV. Според отрасловата насоченост на банковата
дейност
1.
промишлен;
2.
търговски;
3.
земеделски;
4.
външнотърговски.
V. Според големината на основния капитал и на
привлечените средства
1.
големи;
2.
средни;
3.
малки;
4.
териториални;
5.
национални;
6.
чуждестранни;
7.
столични;
8.
провинциални;
9.
транснационални.
VІ. Според характера на операциите,които
осъществяват банките
1. универсални- всички видове операции;
2. специализирани търговски банки-извършват
операциите:
депозитно-спестовни каси (банки)
джиро банки
депозитно-кредитни каси (банки)
ломбардни банки
ипотекарни банки
инвестиционни банки- търговия на ценни книжа
сконтови банки
банкнотно-емисионни банки- Централна банка
VІІ. В зависимост от извършваните банкови
операции
1. кредитни банки – дългосрочни и краткосрочни
кредити;
2. депозитни банки;
3. влогови банки.
VІІІ. В зависимост от обхвата на дейността си
1. напълно универсални банки- извършват банкови
операции и услуги, търговия на ценни книжа;
2. английска форма на универсалната форма на
банките- извършва банкова дейност в съчетание със застрахователна дейност и
емитиране на ценни книжа;
3. американска форма на универсалната форма на
банките;
4. японски тип универсални банки- притежават
акции на фирми,навлизат в бизнеса с ценни книжа.
Създаване и развитие на банковата система в България
До 1879г.
България няма собствена банкова система,като платежно и покупателно средство се
използват турските лири. Началото на организираната банкова система у нас се
поставя през 1879г. (до създаването на БНБ). През 1880г. се приема закон за
сечене на монети,с което започва създаването на паричната система в България.
Временното руско правителство в България използва банки с обществен капитал, а
през 1879г. е създадена и установена земеделската каса.
Първата частна
банка е БТБ. След 1882г. започва създаването на банки с чуждестранно участие (Френска
ипотекарна банка, Египетска банка). През 1910г. се създава БЦКБ (Българска
Централна Кооперативна Банка),която през 1934г. се слива с Българска Земеделска
Банка и се образува в Българска Земеделска
и кооперативна Банка.
След 1927г.
чуждият капитал заема съществени позиции в банковата дейност и се създават
много чужди банки. До 09.09.1944г. в България функционират 37 банкови
институции. Тук се включват 2 държавни автономни банки, 2 акционерни, 2
кредитно-кооперативни и останалите частни. След икономическата криза в България
(1929-1930г.) , от България излизат френски, английски и белгийски капитали. В
България остава само немски капитал.
До
национализацията през 1947г. държавните и кооперативните банки са около 83%, а
частните 17%.
След 09.09.1944г.
в банковата дейност се открояват два етапа:
1. етап на установяване на еднозвенна банкова
система;
2. преминаване към двузвенна банкова система.
Паричната
реформа през 1947г. се извършва с цел да се намали количеството на парите в
обръщение (намаляване на инфлацията). През 1947г. се извършва национализация на
частните банки и еднозвенната банкова система.
На 12 май
1952г. се извършва втора парична реформа в банковата система. Основната цел на
тази реформа е да се постави количеството пари в обръщение в съответствие с
потребностите на обществото. През 1962г. на 1 януари се извършва третата
парична реформа. Целта е увеличаване на покупателната сила на паричната
единица. Мащаба на цените се увеличава. Променя се купюрния строеж. През 1964-67г.
в банковата система се създават нови банки: Българска Външнотърговска Банка, ЦБ
на държавата,която се създава от сливането на Българската Инвестиционна Банка и
БНБ. Българска Външнотърговска Банка е акционерно дружество.
През 1969г. се
създават Промишлената банка, Минералната банка. През 1987-90г. се създават
много банки на отраслов принцип. През 1992г. започва консолидация на
Търговските банки и техния брой от 33 започва да намалява. През 1995г. се
извършва рекапитализация на банковата система (преструктуриране). Целта е
оздравяване на банковата система и стабилизиране на паричната единица. През
1996г. започва финансовата криза,която е съпроводена с хиперинфлация (спадане
на валутните резерви до критичния минимум,невъзможност да се изплати външния
дълг). През 1997г. се въведе валутния борд.
Създаване на пари и резерви от Търговските банки
Създаване на
пари от търговски банки включително източниците за набавяне на парични ресурси.
Извършват се на две нива:
1. Отделна банка, която влиза в банковата система
самостоятелно- на това ниво създаването на пари се извършва чрез следните
операции:
формиране на собствен акционерен капитал;
набиране на депозити- чрез нея се увеличават
задълженията на банката към депозитите,а от друга страна касовата наличност;
образуване на минимални задължителни резерви в
банките;
набавяне на ДМА (сгради,оборудване),създават
се активите на банките и той намалява касовата наличност;
предоставяне на кредити-отпускането на кредите
е основната дейност на специализираните банки;
погасяване на кредити;
покупко-продажба на ценни книжа.
2. Банки взети заедно могат да правят пари:
чрез взаимно предоставяне на кредити;
увеличаване на резервите.
Всички банки имат право да отпускат кредити само
в рамките на свръхрезерва, който притежават.
Банкови депозити и безкасови плащания
Безкасовото
плащане е безналично плащане. Депозитите представляват форма на пасив на банките. Съществуват пет начина
за мобилизиране на депозити:
1. приемане на ресурс при безкасово плащане от други
банки;
2. чрез внасяне на налични пари от клиенти;
3. при предоставяне на кредити;
4. при покупко-продажба на ценни книжа;
5. рефинансиране на търговските банки от
Централната банка.
Всяка Търговска
банка трябва ежедневно да следи в балансовия отчет растежа на депозитите си.
Факторите,които влияят върху растежа на ресурса на банките и спомагат те да се
увеличават са:
1. увеличаване на междубанковият пазар на
депозитите;
2. растеж на лихвеният процент по депозитите;
3. уедряване на банките;
4. намаляване на банковите фалити;
5. разликата между лихвеният процент по кредити и
депозитите;
6. разширяване на безкасовите плащания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар