Търговски дружества

Търговското дружество е основен стопански субект. Според Търговския закон (ТЗ) то е обединение на две и повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Към това определение следва да се добави, че търговските сделки се извършват под обща фирма и за обща сметка. Тъй като търговските дружества са търговци по дефиниция, по правило те не губят търговското си качество, ако не сключват търговски сделки. Пак според Търговския закон, всички търговски дружества за корпоративни юридически лица, което ги доближава до кооперациите и сдруженията.

Учредяването на търговско дружество е процес, който протича в две фази: учредителен акт и вписване на дружеството в търговския регистър (ТР) при Окръжния съд. Фазите протичат последователно. Учредителният акт изразява съгласуваната воля на учредителите да се обединят под обща фирма за извършване на търговски сделки с общи средства, т.е. да създават търговско дружество. Самият учредителен акт на повечето търговски дружества е дружествен договор. Изключение е акционерното дружество (АД). Търговско дружество се учредява с приемане на устав от учредителното събрание. Уставът на командитното дружество с акции, се приема след учредителния му акт, какъвто е дружественият договор. Учредителният акт на едноличното търговско дружество е заявлението на собственика на капитала.

Дружественият договор и уставът са многостранни сделки. Волеизявленията на учредителите са еднакви по съдържание, насочени са към постигането на обща цел – създаването на търговско дружество от определен вид.

Търговският закон изисква минимално необходимо съдържание на учредителния акт за всеки вид търговско дружество. Законът допуска в учредителния акт да се включат и други уговорки по воля на учредителите. Нужно е уговорките да не противоречат на закона.

Учредителният акт е формална сделка. Нужна писмена форма. В дружествения договор на събирателното и на командитното дружество е нужна нотариална заверка на подписите на съдружниците, иначе сделката е недействителна. След изготвяне на учредителния акт следва вписване на дружеството в търговски регистър. Всички съдружници в събирателното дружество и всички неограничени съдружници в командитното дружество имат задължение да поискат вписване на дружеството в търговския регистър. Те подписват заявлението до окръжния съд, към него се прилага дружествения договор. Заедно със заявлението се представя уставът на акционерното дружество. Законът предвижда за всеки вид търговско дружество специфични изисквания за вписването му.

Окръжният съд проверява спазени ли са всички изисквания на закона т.е. извършва контрол за законосъобразност. В правната литература се смята че дружеството е възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Вписването има конститутивно действие за новото юридическо лице. Обнародването в  Държавен вестник на вписаните има декларативно действие.

Участници в търговското дружество могат да са физически и юридически лица. За физическото лице се изисква да е дееспособно. Не е нужно да притежава търговско качество. Едно лице може да участва в повече от едно търговско дружество. В българско търговско дружество може да участва физическо лице с чуждестранно гражданство, както и юридическо лице с небългарска националност. Едно търговско дружество може да участва в друго търговско дружество. Правата му като съдружник се упражняват от лицето, което има право да го представлява или изрично упълномощено лице. Едно дружество се характеризира като търговско, на основание и предмета на дейност, а при ТД тя е извършване на търговски сделки. 

Търговското дружество участва в търговския оборот чрез своите органи, а те се различават според вида на самото такова. Членовете на органите, отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени задължения на дружеството. Отговорността се поражда, когато те са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчна администрация.

Търговските дружества подлежат на вписване в търговския регистър. Те притежават фирма и седалище, могат да откриват свои клонове в населени места извън седалището.

Видове Търговски дружества (ТД) /предимства и недостатъци на ТД на личността и на КТД/ - Търговският закон допуска учредяването на следните пет вида търговски дружества: събирателно дружество /СД/ , командитно дружество /КД/, дружество с ограничена отговорност /ООД/ , акционерно дружество /АД/, командитно дружество с акции /КДА/.  

Основанието за възникване на търговското дружество позволява дружествата да се разграничат на договорни и уставни. Към договорните се отнасят – събирателно, командитно дружество и дружество с ограничена отговорност. Уставно дружество е акционерното дружество.

Според значението на личния или на капиталовия елемент, търговските дружества се разделят на дружества на личността и дружества на капитала. Дружествата на капитала са събирателното и командитното дружество. Към тях се отнасят още акционерното и командитното дружество с акции. Отговорността на акционерите за дългове на дружеството е ограничена до размера на записаните акции.

Дружеството с ограничена отговорност /ООД/ притежава признаци на дружество на капитала и дружество на личността. Съдружниците в него са длъжни да допринасят за постигане на целите на дружеството. Отговорността им е ограничена до размера на записания дял. Съществено е и капиталовото участие на всеки съдружник. Основание за изключване на съдружник от дружеството е неплащане на обещана вноска.

Според личния им състав търговските дружества се разграничават на колективни и еднолични. Търговския закон допуска образуване на еднолични дружества с ограничена отговорност и еднолични акционерни дружества. Едноличните могат да бъдат само  дружествата с огранична отговорност /ООД/ и акционерните дружества /АД/. ЕООД може да образува всяко ФЛ или ЮЛ. Без значение е броя на регистрираните от едно лице ЕООД.  Събирателните, командитните и командитните дружества с акции /СД, КД и КДА/ са задължително колективни търговски дружества, т.е. не могат да бъдат еднолични.

С оглед правоспособността си търговските дружества са с обща /универсална/ и ограничена /специална/ правоспособност. С обща правоспособност е АД. Банкова и застрахователна дейност може да се извършва само от АД или кооперативни организации. Само като АД могат да се регистрират фондовите и стоковите борси, инвестиционните дружества, осигурителни дружества и др. Следователно акционерните дружества имат най-широка правоспособност в сравнение с останалите търговски дружества. Останалите ТД /СД, КД, ООД, КДА/ имат ограничена правоспособност.

Според размера на капитала ТД са три вида - на дребния капитал / СД и КД/, на средния капитал /ООД/ и на едрия капитал /АД и КДА/. Обособяването на ТД има условен характер, тъй като например е възможно капитала на ООД на практика да е по-голям от този на АД.

Според предпоставките за обявяването им в несъстоятелност ТД се обособяват в две групи - дружества, при които такава предпоставка е само тяхната неплатежоспособност /СД, КД/ и дружества, при които значение за обявяването им в търговска несъстоятелност има и тяхната свръхзадълженост /ООД, КДА и АД/.По специален ред се обявяват в несъстоятелност АД, които са банки или застрахователни дружества.

Основно значение има разграничаването на търговските дружества на дружества на личността / персонални / и дружества на капитала / капиталови /.

Търговските дружества на личността се характеризират с малък брой съдружници, които предимно са физически лица. При тях основно значение имат доверието между съдружниците и личното им участие в дейността и управлението. Тези дружества нямат задължителни органи на управление. Съдружниците поемат повече на брой и с по-широко съдържание задължения. Те отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството, в което членуват. По правило дяловото участие на членовете е непрехвърлимо. Не е необходим задължителен минимален капитал за учредяване и съществуване на тези дружества. По принцип те се прекратяват с напускането , изключването , смъртта или прекратяването на съдружник - юридическо лице.

Капиталовите търговски дружества (КТД) са дружества на капитала - оттам е и тяхното наименование. Правноорганизационните форми на ТД които са капиталови са: ООД, АД, КДА. Проблемът, който се разглежда за КТД е много широко обхватен и не би могъл да се изчерпи и разгледа от всички страни. КТД обединяват значителни капитали и затова са предпочитани от едрите капиталисти и проспериращи компании. Дружествата от този вид се характеризират с по-голям брой съдружници, които често са юридически лица. Основно значение при тях има капитала, а личните качества на съдружниците са без значение или минават на заден план. Тези дружества имат задължителни органи на управление. Участниците в тях поемат по-малко на брой и по-ограничени по съдържание задължения. Те отговарят ограничено за задълженията на дружеството. Дяловото участие е прехвърлимо. Необходим е задължителен минимален капитал за учредяването и съществуването на тези дружества. По принцип те не се прекратяват с напускането , изключването, смъртта или прекратяването на съдружник. Типичен предствител на капиталовите търговски дружества е АД, при което е налице пълно откъсване на участниците от дружеството. Затова те се наричат акционери, а не съдружници. В тази група влизат КДА и ООД, които обаче не са чисти капиталови дружества, а имат и някои черти характерни за дружествата на личността. Като вид търговско дружгество ООД може да се използва във всички стопански отрасли - промишленост, строителство, транспорт, търговия, услуги и др. Изключено е изрично прилагането на ООД в банковата и застрахователната дейност. Причината е, че за тези дейности са необходими значителни капитали и съдружниците обикновено не участват пряко в извършване на стопанската дейност. Като търговско дружество ООД не може да се използва за извършване на нестопанска дейност. ООД е удобна форма и за създаване на ТД с българско и чуждестранно участие. Обикновено образуването на ООД се предхожда от търговско-икономическо проучване и подготовка. В устни и писмени преговори бъдещите съдружници уточняват интересите си от създаването на ООД, като определят неговите цели и задачи. Те обсъждат предмета на дейност, капитала и другите източници на средства, необходими за осъществяването на дейността. От важно значение е да се изяснят размерите и видът на вноските на отделните съдружници, както и личното участие в осъществяването на дейността. Подлежат на уточняване и редица други въпроси от технически или търговски характер, като например материалната база, техническото й развитие, пазарите за реализация на продукцията и услугите, перспективите за дейност и др. На тази основа се изяснява бъдещата структура на управление, правото на глас, разпределението на печалбата, а също и фирмата, седалището, както и всички други въпроси от взаимен интерес.

Друго разграничение на търговските дружества е според отговорността на съдружниците за задълженията на дружествата, в които те членуват. Според този критерий търговските дружества са четири вида: при които всички съдружници отговарят неограничено /СД/; при които всички съдружници отговарят ограничено /АД и ООД/; при които съдружниците носят различна отговорност, като едни отговарят ограничено, а други отговарят неограничено за задълженията на дружеството /КД и КДА/; при които едни и същи съдружници носят смесена отговорност, като за едни задължения отговарят неограничено, а за други - ограничено. Дружествата от този вид не могат да се новообразуват, те възникват при преобразуване.Така например при преобразуване на СД в ООД. За старите задължения /поети чрез фирмата на СД/ съдружниците продължават да отговарят неограничено и след преобразуването. За новите задължения същите съдружници отговарят ограничено.

Съгласно тази характеристика може да направим следните изводи за капиталовите търговски дружества. Като предимства бихме отчели: по-големите управленски възможности; по-дълъг стопански живот; и разгръщане дейността на предприятието на широк фронт с използването на съвременна техника. Съответно недостатъците биха били: двойното  данъчно облагане; усложнената отчетност, и не на последно място трудното прекратяване на дружествата от този вид.

Обединения на търговски дружества - Съществуват форми на обединения, които се означават като икономически групировки. Характерно за тях е, че се формира общо ръководство, но ТД имат и известна самостоятелност. Чрез обединяването си търговските дружества могат да водят борба с конкуренцията, да осъществяват съвместни инвестиции, да повишават резултатността. От гледна точка на профила на фирмите, които решават да се обединят, различаваме два вида обединяване: хоризонтално обединяване - при него се цели да се ограничи конкуренцията, да се намалят рисковете, разходите и да се увеличи рентабилността; вертикално обединяване - поставя си за цел да намали разходите от междинната търговия чрез постигане на директна връзка между производител и потребител.         

 От гледна точка на самостоятелността обединенията на фирмите могат да се появят в две форми: Кооперация - това е форма  на обединяване на базата на сключен договор, при която фирмите остават юридически и икономически самостоятелни. Такива обединения са известни в света като: корнер, картел и синдикат. Другата форма на обединение е концентрация.Това от своя страна представлява обединяване на фирми чрез капиталово участие под единно ръководство. Тук се разглежда дяловото участие като форма на капиталово участие на една фирма (майка) в друга фирма (дъщерна), при което се цели да се осъществи общо управление. Такива обединения на фирми са известни в света като: концерн и тръст.

Търговското законодателство включва две основни форми на обединяване на търговски дружества - консорциум и холдинг.

Консорциумът представлява сдружение на две или повече лица, компании, университети или правителства (или всякакви комбинации от изброените) с цел участие в обща дейност или общо ползване на ресурси за постигане на обща цел. Всеки участник запазва своето самостоятелно юридическо положение и следователно контролът на консорциума върху всеки участник е общо взето ограничен до неща свързани с общата им дейност, като например разпределянето на приходите. Консорциум се създава чрез договор, който очертава правата и задълженията на всеки член.

Холдингът се създава във формата на акционерно дружество (АД), командитно дружество с акции (КДА) или дружество с ограничена отговорност (ООД). Целта е да бъде изключена конкуренцията между фирмите, влизащи в холдинга, да се подпомага производствената дейност на всички фирми от холдинговата компания, да се отстояват интересите им на пазара.

Законът казва “участие в капитала или управлението”, но се има предвид не всякакво участие, а такова, което дава контрол. Това е и разликата между холдинга и инвестиционните дружества (само АД), които имат за предмет на дейност инвестиране. Холдингът придобива контролния пакет от определено дружество, а инвестиционното дружество придобива акции с цел печалба (доход). При инвестиционното дружество се прави портфейл от акции, който се формира на други принципи – освен, че се избират доходоносни акции, действа и принципът на минимизиране на риска – купуват се малки пакети акции на различни дружества. Холдингът обаче може да извършва и друга търговска дейност. От тази гледна точка има два вида холдинги: такива, които осъществяват контрол и такива които осъществяват и друга търговска дейност. Целта на контрола е ефективно управление на дружествата и осъществяване на обмен на средства между тях било за данъчни облекчения, било за кредитиране. Най-малко 25 на сто от капитала на холдинговото дружество трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества. Дъщерни дружества са дружествата, които се контролират от холдинга.

 В международната стопанска практика холдингът се проявява в различни разновидности. При чистия холдинг, холдинговата компания държи контролния пакет от акции и управлява останалите дружества без сама да извършва стопанска дейност.В банковия холдинг функциите на компаниите се изпълняват от една или няколко банки.Ако фирмата-майка е промишлена, строителна, търговска или друга специализирана корпорация, която не само държи акциите (дяловете) на другите дружества, но и сама осъществява стопанска дейност, налице е оперативен холдинг. Негови разновидности са хоризонталния и вертикален холдинг.

Преобразуване на Търговски дружества - В международната практика преобразуването  на търговски дружества е често срещано явление. Причините за това са от най-различно естество: концентрация на капитала и увеличаване на пазарното влияние; постигане на по-добри управленски показатели; намаляване на рисковите фактори и др.

Преобразуването на ТД не трябва да се смесва с преобразуването на държавни и общински предприятия в еднолични търговски дружества. То се извършва в рамките на една правна форма, т.е за възникване нови ТД в резултат на сливане и разделяне на съществуващи ТД. Правно организационната форма не се променя.  Съществуват пет начина за преобразуване: преобразуване от един в друг вид ТД; вливане на едно в друго ТД; разделяне на едно ТД на две или повече ТД; сливане на две или повече ТД, за да се образува ново ТД; и отделяне от едно ТД на друго ТД. Като цяло преобразуването на търговските дружества е процес, който не бива да се смесва с прекратяването на едно ТД, тъй като са съвсем различни. При прекратяване има ликвидация, а при преобразуване – правоприемство. Правоприемство при преобразуване обхваща всички прехвърлими имуществени права и задължения. Правоприемството включва правата и задълженията по трудови правоотношения. По правило приемащото или новоучреденото дружество встъпва по право във висящите искове, изпълнителни обезпечителни, и охранителни производства. Правоприемството обхваща срочните, естествените и условните дела (без правна защита) както и започналите да текат преди преобразуването срокове. Правоприемството включва и фактическите отношения, тъй като те също са елемент от състава на търговското предприятие. Издадените на преобразуващото се дружество решения, лицензии или концесии, когато се прекратява преминават върху приемащото или новоучреденото дружество, ако не е предвидено друго.

Прекратяването на търговското дружество без правоприемство се последва от задължителна ликвидация. По това време търговското дружество продължава да съществува като юридическо лице.

Ликвидация на ТД - Терминът ликвидация има различни значения. От една страна ликвидацията се разглежда като система от действия (производство), а от друга страна ликвидацията се означава като етап от съществуването на ТД – всъщност това е последния етап от съществуването на ТД, когато то продължава да съществува като юридическо лице, но е престанало да осъществява търговска дейност и да сключва търговски сделки.

Ликвидацията е последица от прекратяването на дружеството по решение на неговите сътрудници. Фактическото прекратяване ще настъпи след като бъдат довършени всички сметки на прекратеното дружество т.е сметки по вземания и задължения и то се заличи от търговския регистър. От вземането на протоколното решение до заличаването може да бъде една година и повече. Този период се нарича ликвидационен период. Действията по ликвидацията се осъществяват от определени за това лица - ликвидатори. През този период те представляват дружеството и са неговия изпълнителен орган.

Ликвидационния период можем да определим като съвкупност от фактически и юридически действия изразяващи се в: събиране на вземанията на дружеството, погасяване на задълженията и подялба на ликвидационния остатък между съдружниците. Счетоводно ликвидацията започва с изготвяне на начален баланс за имущественото състояние на дружеството към началото на ликвидационния период, изготвяне на редовни годишни отчети за приходите и разходите на дружеството и изготвяне на окончателен баланс за имущественото състояние на дружеството към края на ликвидационния период.

Задължения на ликвидаторите е да поканят всички кредитори да предявят своите вземания. Поканата се отправя писмено и персонално за известните, заедно с това се и обнародва. В периода на ликвидация във всички книжа се отбелязва, че дружеството е в ликвидация. И когато ликвидацията е започнала компетентния дружествен орган може да вземе решение дружеството да продължи дейността си, ако не е започнало разпределение на имуществото.