Конкуренция

Конкуренцията  произтича от това, че към една цел се стремят двама или повече участници на пазара.Тя поражда предприемчивост, рационалност, изобретателност в действията на стопанските субекти.Продавачите се стремят да подобрят предлагането – повишаване на качеството на продуктите, намаляване на цените, производството на съвършено нови продукти и т.н.Конкуренцията е действителна, ако продавачите открият по – благоприятни възможности за предлагане. Често, обаче, стремежа да се спечелят потребителите е толкова голям, че се използват неикономически средства, което се третира като нарушение на лоялната конкуренция.

Конкурентната борба се поражда по отношение на качеството, асортиментът, дизайнът, цената на стоката.Ето защо се налагат тези производители, които предлагат висококачествени стоки, за производството на които са направени минимални разходи, резултат на високо технологично равнище и висока производителност на труда.

Конкуренцията е “стихия”, която отнема от едни и увеличава богатството на други.Тя е главна причина за едно сериозно икономическо следствие – конкуренцията на производството и капитала.

Когато конкуренцията действа пълно и неограничено на пазара, тя го тласка към равновесие.Тази конкуренция се нарича съвършена (чиста). Когато конкуренцията е ограничена, тя е несъвършена. Към несъвършената конкуренция включва монополистичната конкуренция, олигопо-ла и чистия монопол.Четирите основни форми на конкуренция са : 

Съвършена(чиста) конкуренция. Характеризира се със следните особености :

а) пазарът при чистата конкуренция се състои от множество прода-вачи и купувачи на еднородна продукция

б) свободно влизане и излизане на субекти на пазара

Съществуването на много продавачи и купувачи означава, че нито един отделен продавач или купувач не оказва голямо влияние върху цената и равнището на производството и потреблението. Продавачът не е в състояние да поиска цена, по – висока от пазарната, доколкото купувачи-те могат свободно да придобият необходимото им количество от стоката на тази цена.Продавачите няма да поискат цена, по – ниска от пазарната, доколкото могат да продадат всичко, което е необходимо, по пазарната цена.Свободното влизане и излизане на пазара дава възможност на про-изводителите да се насочат към изгодно за тях производство.

в) пълна мобилност на факторите за производство. Производител-ните фирми са мобилни – без загуби земята, трудът и капиталът биха могли да се насочат от едно производство в друго.

г) пълна информация за състоянието на пазара.Тя дава възможност на производителите и потребителите да вземат само правилни решения, без да правят разходи за реклама и събиране на сведения.

Монополистична конкуренция. Пазарът при монополистичната конкуренция се състои от множество продавачи и купувачи. Влизането и излизането на пазара е почти свободно.По брой на стопанските субекти монополистичната конкуренция прилича на съвършената. Типична черта за нея е диференциацията на продуктите.Най - напред производителите могат да предложат на купувачите различен асортимент на стоките. Изделията могат да се отличават едно от друго по качеството и външното оформление.Различия може да има и в съпътстващите стоката услуги. Купувачите, виждайки разликите на предлаганите стоки, са готови да платят различни цени за тях.По - нататък всяка фирма започва да използва на търговска марка,която запазва изключителността на произведената от нея продукция. Наличието на много производители, обаче, изисква система за осведомяване и убеждаване на потребителите в качеството на произведената продукция.Оттук рекламата става абсолютно необходима за спечелването на пазарен дял.Ако печалбата на фирмата, произвеждаща диференцирани продукти е голяма, много нови фирми могат да започнат производството им с друга търговска марка и частични изменения.По този начин самата диференциация на продукта се превръща в канал за влизането на нови производители.Ако те не успеят да се наложат, свободно могат да се преориентират към друго производство. Тук отново са налице елементи на свободната конкуренция.

Ако разгледаме търсенето при монополистичната конкуренция, ще установим, че то слабо се влияе от цената – спада при увеличението и  се покачва при намалението и .Това означава, че то е по – нееластично от това на съвършените пазари.Фирмата, използваща търговска марка, запазва в определени граници търговския си дял, независимо от промените в цените.Това вече е монополен елемент.

Запазването на предимствата в условията на монополистична кон-куренция не е свързано с промяна в цената, а с налагането но търговски марки, рекламата, подобряване качеството и асортимента на продуктите и т.н.Тези методи са известни под името неценова конкуренция.

Олигополистична конкуренция. Пазарът при олигополистичната   конкуренция се състои от неголям брой продавачи, твърде чувствителни към политиката на ценообразуване и маркетинговата стратегия един към друг.Стоките могат да бъдат сходни или несходни. Неголемият брой продавачи се обяснява с това, че новите претенденти трудно проникват на този пазар.Всеки продавач чувствителна реагира на действията на кон-курентите.Ако определена фирма намали цените, например с 10%, купувачите бързо се ориентират към нея.На другите производители на същата стока им се налага да реагират или със същото намаление на цените, или с предлагането на по – голям брой или обем услуги.Олигополистът никога не може да бъде сигурен, че ще има дълговременен резултат от сваля-нето на цените.От друга страна не може да бъде сигурен, че ако увеличи цените неговите конкуренти ще последват примера му.И в този случай той или ще трябва отново да свали цените, или рискува да загуби клиен-тите си в полза на конкурентите.

Често производителите в олигопола се договарят по отношение на цените така, че да не се ощетяват помежду си.Такава форма на олигопол се нарича картел.В него договарящите се страни определят общо равни-ще на производството, което да осигурява добра печалба на всички. Определят също квотата на всеки един от тях в общото производство както и възможните пазари за реализация.Подобна договореност може и да е открита, но обикновено е известна само на участниците в нея.

На някои олигополни пазари има една по – голяма фирма и няколко по – малки.Голямата фирма доминира над останалите и практически действа като монопол.Тя определя цена, която да максимизира нейната печалба.Останалите са принудени да я следват, а не да се конкурират с нея, защото от това само биха загубили.

Чист монопол.Монополът е форма на пазара, при която липсва конкуренция по отношение предлагането.При чистия монопол на пазара има само един производител, които доминира на пазара и манипулира цената на стоките, които предлага, тъй като те нямат заместители. Възможни са форми и с няколко производители. Цената, на която монопола продава, се нарича монополна и винаги е по – висока от равновесната. Това осигурява свръхпечалба на монополистите и поражда неефективно използване на ресурсите и неравномерно разпределение на доходите.

Монополът може да бъде държавна организация (БДЖ, Енергоснабдяване, ВИК и др.) или частен монопол, който може да бъде регулиран или нерегулиран.Във всеки отделен случай ценообразуването се извър-шва по различен начин.

           

Държавен монопол. При него дейността на останалите пазарни участници е забранена със закон.Държавният монопол може, с помощта на ценовата политика, да преследва постигането на различни цели. На-пример, за дадена стока може да се установи цена, по – ниска от нейната себестойност, ако стоката е от първа необходимост за купувачите, но те не могат да я закупят на нейната пълна цена.Цената може да бъде разче-тена, с цел да покрие разходите или с цел да се получат добри доходи.А може и да се определи много висока цена за дадена стока, с цел да се на-мали потреблението и .

Регулиран монопол. При него държавата позволява на компанията – монопол да установи цени, осигуряващи получаването на “справедлива норма на печалба”, като дава възможност на организацията да подържа производството, а при необходимост и да го разширява.

Нерегулиран монопол. Компанията – монопол сама установява цени, каквато може да издържи пазарът.При това тя невинаги иска максимално възможната цена.

По този начин възможностите и проблемите на ценовата политика се променят, в зависимост от типа на пазара.С изключение на случаите на пазарите на чиста конкуренция, фирмите трябва да имат разработена методика за установяване на изходните цени на своите стоки.