Съдебна власт

Съдебната власт в Република България съгласно Конституцията е система от органи: съд, прокуратура, следствие.

Конституцията изрично урежда независимостта на съдебната власт.

Въведени са конституционни гаранции за независимост на магистратите, за свободно изграждане на вътрешно убеждение и подчинението им само на закона.

Ръководителите на върховните съдебни ведомства и Главният прокурор се назначават и освобождават от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет.

Въвеждат се принципите на публичност, обективност, равенство на страните и състезателност в съдебния процес.

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Правосъдието се осъществява в името на народа.

При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства. При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални. Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

Органи на съдебната власт в Р България

Съдебната система е единна и независима. Тя обединява три функционално относително самостоятелни подсистеми – съд, прокуратура и следствие, които работят в тясно взаимодействие /с промените в ЗСВ от май 2009 г. следствието е част от Прокуратурата на РБ и е на пряко подчинение на главния прокурор/.  Дейността на следствените органи е първата фаза на наказателния процес. След нейното приключване прокурорските органи дават заключение и когато са налице законови основания предават обвиняемия на съда. Третата фаза е съдебният процес – съдът е органът, който налага санкции или освобождава от отговорност.

Съд

Правораздаването в Р България се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Извънредни съдилища не се допускат. На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.

Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели. Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите. Съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 70 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията.

Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд. Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В районния съд могат да се създават отделения. При всеки районен съд има съдия-изпълнители, нотариуси и бюра за съдимост. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява, назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби, свиква и ръководи общото събрание на съда. 

 Окръжният съд разглежда наказателни и граждански дела, образувани по жалби и протести срещу актове на районните съдилища или по други дела. Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от съответния съдебен район. Състои се от съдии и младши съдии и се ръководи от председател. Окръжният съд разглежда делата в състав от трима съдии. Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. Окръжният съд има следните правомощия:

На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд. Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон. Административният съд се ръководи от председател, има общо събрание, което се състои от всички съдии.

Компетентността на военния съд се определя със закон. Той разглежда дела за престъпления, извършени от военнослужещи и граждански лица, направили подсъдни престъпления. Военният съд е приравнен на окръжен съд. Територията на военния съд не съвпада с границите на другите съдебни райони. Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.

Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актовете на окръжните съдилища в неговия съдебен район. Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна. Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго. Апелативният съд се ръководи от председател.

Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България /касация=отмяна/. Пред Върховния касационен съд се атакуват актове на апелативните съдилища. Седалището на Върховния касационен съд е в София. Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговска колегии. В колегиите има отделения. Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии.

Председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от седем години от президента на Р България по предложение на Висшия съдебен съвет. Когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж.

Върховният административен съд е висша съдебна институция, която осъществява върховен съдебен надзор за точното прилагане на законите и има юрисдикция върху цялата територия на Република България. Седалището на Върховния административен съд е в София. Върховният административен съд е касационна институция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове. Той е единствената институция, която се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които засягат техните права и законни интереси. Не се обжалват административни актове, за които има изрична законова забрана – административните актове на Министерския съвет, които се отнасят до външната политика, отбраната, сигурността на страната и др. Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии. Пленумът на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея. Председателят на Върховния административен съд се назначава от президента на Републиката за срок от 7 години, по предложение на Висшия съдебен съвет. 

Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж.

Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания. Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда. Съдиите и прокурорите заседават в тоги. Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.

Прокуратура

Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, в състава на които са окръжните следствени отдели, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия.

Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.  Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

Следствени органи

Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. Националната следствена служба се състои от следователи. Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от главния прокурор, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура. Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в окръжна прокуратура.