Изпълнителна власт

Най-общо изпълнителната власт се характеризира с дейността по прилагане на закона. Тъй като всички държавни органи осъществяват дейност по държавно управление в един или друг смисъл, би следвало да се разграничат понятията за широк и тесен смисъл и тяхното разбиране за държавно управление. В широк смисъл държавното управление е дейността на всеки едноличен държавен орган. В тесен - дейността на единството на органите на изпълнителната власт, наричани още административни органи. Административните органи са свързани с държавната администрация. Думата “административен” е от латински произход и означава “служа, обслужвам”. Държавната администрация представлява система от органи, на които е възложено извършването на определена дейност. В тази система от органи, предвидена в Конституцията, влизат всички органи на изпълнителната власт, а това са: МС, министър-председателят, министри, областни управители, кметове на общини, техните специализирани служби. Втората насока се дава в Закона за администрацията, чл. 34, който гласи, че при осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от административната. В Закона за администрацията са подробно уредени формите на държавна администрация, организацията й в различни звена и нива, както и ръководството на тези звена, и длъжностите в администрацията. Според чл. 12, ал. 1 от ЗА, нейната дейност се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение и правоотговорност на тези лица със съответната администрация и се регулират от Закона за държавните служители. Длъжностите в администрацията се обединяват в т.нар. единен класификатор за длъжностите в администрацията. Според него те биват ръководни, експедитивни и технически.

       Дейността на изпълнителните органи се характеризира с държавно-властнически правомощия.

Изпълнителната дейност е юридическа дейност, тъй като се развива в рамките на регламентирани от закона форми и процедури.

Изпълнителната дейност е подзаконова дейност, тъй като се осъществява в рамките на закона и въз основа на него. Органите на изпълнителната власт нямат право да престъпват закона, да уреждат правоотношения по първичен начин, както НС, но в изпълнение на закона някои от органите на ИВ могат да създават задължителни правила за поведение, които да доразвиват нормативната уредба. Формата, в която намират израз тези задължителни правила, е: постановления, наредби, инструкции, заповеди. Това е подзаконова дейност на органите на ИВ. Тяхната дейност се нарича още изпълнително-разпоредителна.

Дейността на държавната администрация може да има следните прояви:

Правоприлагаща: основна дейност по привеждане в изпълнение законодателството на страната.

Правотворческа: дейността на органите на администрацията, когато те създават задължителни правила.

Правораздавателна: неспецифична дейност за органите на ИВ. Тя е уреждане на спор между страни в правоотношението, което се е създало между администрацията и гражданите. Такава дейност може да се реализира единствено в случаите, предвидени от закона

България по силата на своята конституция е парламентарна република. Това определя, че основният изпълнителен орган в страната е Министерският съвет, който се излъчва от народното събрание. В сравнение с неговите правомощия компетнциите на президента и вицепрезидента са по-ограничени. Независимо от това българският президент в определени случаи може да играе решаваща роля. Това се определя от начина на неговото избиране и на неговите компетенции.

Президентът на републиката e държавен глава. Той се избира пряко от избирателите за срок от пет години (вицепрезидентът се избира съвместно с президента на републиката). Този начин на избор определя и възможността той да има висок обществен авторитет.

Министерският съвет е основният изпълнителен орган в страната. Той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. Кандидатът за министър председател се излъчва от най-голямата парламентарна група, на когото президентът възлага да състави кабинет. След това Народното събрание гласува предложения министър-председател и министерски кабинет. Правомощията на Министерския съвет се прекратяват с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя, при смърт на министър-председателя. До избирането на новия Министерски съвет старият продължава да изпълнява своите функции. Министерският съвет осъществява административен контрол върху отрасловите министерства и ведомства. В своята дейност Министерският съвет е под прекия контрол на Народното събрание. Отделните министри и министър-председателят са задължение да отварят на питания на отделните народни представители.

Статутът и компетенциите на местните органи на изпълнителната власт зависи от териториалното деление на Република България. Тя понастоящем е разделена на общини и области. Общините са основната административно-териториална единица и чрез тях се осъществява местното самоуправление. По своят правен статус те са самостоятелни юридически лица по силата на изричната разпоредба на закона. В рамките на тази административно-териториална единица се изграждат местни органи на представителната власт - общинските съвети. Те по своята същност представляват местен аналог на основния представителен орган за страната - Народното събрание. Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години. Съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите. В общините се избират общински съвети и кметове на общини. В кметствата се избират кметове, а в районите - районни съвети и кметове.

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметът на общината, както и кметовете на райони и кметства се избират пряко от населението.

Кмет и заместник-кмет на общината не могат да участват в ръководни органи на политически партии и да упражняват търговска дейност по смисъла на Търговския закон за времето на мандата им.