Законодателна власт

Съсловните представителни органи се появяват през късното средновековие. В техния състав са включени представители на светската и духовна аристокрация. Те се формират на основата на съсловното избирателно право.

Народно представителство. Народното представителство, организирано в конституционен орган-парламент, свикван всяка година , за да разисква и решава въпроси и предложения, внасяни от правителството или народните представители, не е познато на древността, нито пък в началото на средновековието. То възниква през 10 и 14 век. Конституирано в парламент то се отличава коренно от всички видове съвети и събрания, свиквани в миналото от монарха. Той е орган, установен от основния закон на държавата- Конституцията, а в Англия – от множество харти. Функциите му не са само да гласува бюджета, нито само законодателни, а и контролни при парламентарното управление. Той е орган, решаващ и с инициатива (членовете му имат право на законодателна инициатива), а не съвещателен.

Представителните камари произхождат от средните векове, като един от аспектите на средновековния конституционен ред. В ония времена „конститутивната основа на държавата е една малка колективна асоциация: висша и нисша аристокрация, духовенство и буржоазия, свободни университети, търговски и индустриални корпорации, занаятчийски сдружения и т.н. Представителството е привилегия на класата; привилегия,която съдържа колективни задължения. Като пример може да се посочи доставката на парични субсидии на короната, задължение понякога толкова обременително, че често привилегията е повече неприятна, отколкото желана”.

Идеята за съвременната държава, произлязла от френската революция е индивидуалистична – модерната държава няма вече корпоративна форма. „Конституитивната монада на модерната държава е вече индивидът; индивидуална е и основата на публичните длъжности и сборът на индивидуалните длъжности и права има своята основа в идеята за „гражданина”; и това е общността на гражданите,която образува пряко държавата”.

Политически партии. Представителното управление е управление чрез политически партии. Във всички времена, откакто е възникнало, в избирателното тяло и в представителните събрания, по силата на една естествена тенденция, се оформят неизбежно две противоположни течения. Те привличат и обединяват гражданите: те са духът на напредъка и инициативата, и духът на съпротивата и консерватизма. Близките по произход, темперамент и разбирания избиратели и депутати се обединяват първоначално несъзнателно и неорганизирано, а по-късно съзнателно и организирано, за да противопоставят единните си мнения или, като действат задружно за вземане на властта да приложат политическата си програма.

Парламентаризмът в неговия класически вид се утвърждава в края на миналия     век. Парламентаризмът като особена форма на управление е иманентно свързан с наличието на парламент. Но съществуването на парламент не е абсолютен индикатор за реално парламентарно управление. Това зависи от неговото място и роля в системата на властта. В парламентаризма е заложена идеята чрез дискусии да се стигне до решения, които отразяват обществените интереси на основата на баланса на множеството интереси. Парламентаризъм в никакъв случай не означава актовете на парламента да се приемат единодушно. В същността на парламентаризма е заложено правото на опозиция. Характерно за парламентаризма е публичността в дейността на парламента, което дава възможност за въздействие върху него от страна на обществеността. Парламентарната система на управление е регламентирана в чл.1 от нашата Конституция като политическа форма на управление на държавата. При обсъждане на Конституцията в резултат на остри дискусии се стигна до извода,че държавното управление трябва да се осъществи в рамките на парламентарната форма.

Парламент.Парламентът е националният представителен орган в съвременната държава. Той е висш държавен орган. Състои се от народни представители.Те са заели длъжността си по пътя на свободни и преки избори, на основата на всеобщо и равно избирателно право.

Основната функция и предназначението на парламента е да изработва и приема закони, т.е. да законодателства. Законите са правни актове с висша сила. Само парламентът може да приема закони, той е единственият законодател в държавата. Втората по важност задача и функция на парламента е да упражнява контрол върху правителството и с това върху държавното управление.

Съвременният парламент е резултат от продължителни борби за ограничаване властта на монарха и за по-демократично управление. Исторически парламентът се е наложил като институция с две камари: горна- на аристокрацията, долната- изборна.Днес горна камара има предимно в държави с федерално устройство. Парламентът на Република България е Народното събрание.От 1879 г.  насам то е било винаги с една камара.Народното събрание ,съгласно Конституцията ни,се състои от 240 народни представители (едно сравнение; парламентът на Португалия се състои от 235 народни представители,на Унгария-386 и т.н.) .Избрани са за 4 години,това е срокът на техния мандат. След приключването му или при предсрочно разпускане на парламенра, трябва да се произведат избори за ново Народно събрание.

Право да избира има всеки български гражданин,навършил 18 години,с изключение на лицата, поставени под запрещение(с решение на съда) и изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Състав,организация и ред на работа. Мандадът на Народното събрание е четиригодишен, но в случай на война или друго извънредно полжение, настъпили по време на изтичане на мандата му, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства (чл.64,ал.1 и ал.2). Народното събрание може да се саморазпусне предсрочно, както и да бъде разпуснато от президента на Републиката, когато не е постигнато съгласие за образуване на правителство по реда на чл.99 от Конституцията. Изборите за ново Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Народното събрание има своя вътрешна организация, свои органи и вътрешен ред за рaбота. Върешната организация, на първо място, се изразява чрез избор на ръководство на парламента.

Съгласно чл.77 от Конституцията председателят на Народното събрание представлява парламента; предлага проект за дневен ред;открива,ръководи и закрива заседанията на Народното събрание;удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове; обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от парламента и организира международните връзки на Народното събрание. Заместник-председателите подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.

Народното събрание може да заседава и приема своите актове,когато присъстват повече от половината народни представители. Народното събрание приема законите и другите си актове (решения,декларации и обръщения) с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. Гласуването е явно, освен когато Конституцията предвижда или самото Народно събрание реши от да бъде тайно. Заседанията му са открити, но по изключение Народното събрание може да вземе решения отделни заседания да бъдат закрити.

Членовете на Министерски съвет могат да участват в заседанията на парламента и парламентарните комисии. Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължат членове на кабинета да се явят на техни заседания и да отговарят на поставените въпроси.

Народни представители

Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител(чл.68, ал.1).

Всеки народен представител има депутатски имунитет. Състои се в две направления:

- народен представител не може да бъде арестуван;не може да бъде съден;

- народният представител не носи отговорност за изказаните мнения, предложения, за гласуване.

Права  и задължения;

- той е длъжен да участва в разисквания, проучвания и гласувания;

- ползва се с правото на информация;

- има право да бъде избран във всички органи на Народното събрание;

- има право на възнаграждение, като размерът се определя от Народното събрание;

- има право на питане – да задава въпроси, свързани с дейността на правителството и министъра, отговорът се дава чрез Народното събрание.

Правомощия на Народното събрание

Основното правомощие е, че Народното събрание приема, отменя, изменя или допълва закони. Законът е правнонормативен акт, приет от парламента по строго установен ред, съдържащ свои етапи/фази и изисквания - този ред е законодателният процес.

Той започва с упражняването на законодателната инициатива, т.е. внасянето на законопроекта в Народното събрание. Това право принадлежи на всеки народен представител или на правителството(Министерския съвет).

Обсъждането на законопроекта е втората фаза на законодателния процес.Тя протича в постоянните комисии и в пленарната зала. Съгласно Конституцията ни законите се приемат на две гласувания/четения в пленарната зала,провеждани в различни заседания. При първото четене законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и изцяло,при второто – текст по текст. Между двете четения в пленарна зала, по правило, се прави обсъждане в т.нар. водеща комисия-това е постоянната комисия,която отговаря и „води” придвижването на законопроекта през отделните фази на процеса. Водещата комисия по всеки законопроект се определя от председателя на Народното събрание.

След приемането му на второ четене законът се изпраща на президента на Републиката.Той следва да го обанародва в „Държавен вестник” в срок от 15 дни след приемането на закона от парламента.При правило законът влиза в сила 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник”,освен ако в самия закон не е посочено друго.

Всяка година Народното събрание,по предложение на правителството, обсъжда и гласува Закон за държавния бюджет на страната. С това всяка година парламентът упражнява контрол върху правителството.

Народното събрание упражнява и други функции. Единствено то в държавата може да:

-ратифицира (утвърждава) и денонсира (отхвърля) сключени международни договори;

-установява данъците в страната и определя техните размери;

-формира правителството-избира министър-председателя и по негово предложение-самия Министерски съвет ,извършва и частични промени в състава и структурата му;

-избира ръководителите на Българската народна банка и на други институции,когато това е предвидено в закон;

-дава съгласие за сключване на държавни заеми;

-учредява ордени и медали;

            -определя националните празници;

-обявява война и сключва мир , военно или друго извънредно положение и т.н.

-принудително отчуждаване на частна собственост

-установяване на държавен монопол

-избира и освобождава МС

-определя статута на държавните органи

-отбрана , сигурност на страната

-висше държавно ръководство на външната политика

-предоставяне на концесии върху обекти на държавна собственост

Освен закони Народното събрание приема и решения, декларации, обръщения. Те се приемат на едно гласуване/четене. Обнародват се в „Държавен вестник” от председателя на Народното събрание.

Функции на Народното събрание

Законодателни функции.Народното събрание гласува законите- „осъществява законодателната власт” (чл.62). В различие от Петата френска република по конституцията не съществува резервирана правилникотворна материя, в която то да не може да законодателствува. То приема, изменя, допълва и отменя законите, приема решения,декларации и обръщения. Законите и решенията му са задължителни за всички държавни органи, организации и граждани. То приема също държавния бюджет и отчета за изпълнението му, установява данъците и определя размерите им.

Законодателна инициатива. Според чл.83,ал.1 законодателната инициатива се упражнява от всеки народен представител и от Министерския съвет, като зкаонопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася само от него. Постоянните комисии на Народното събрание също имат право на законодателна инициатива, понеже те се състоят от народни представители.

Разискване. Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. В този случай председателят открива заседанието. Той го прекратява, когато липсва необходимият кворум.

В заседанията се обсъждат само въпроси, включени в дневния ред. Председателят ги ръководи и дава думата на ораторите.Те не могат да говорят по същество повече от един път по един и същи въпрос. По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направено предложение за реплика или за обяснение на отрицателен вот.

Гласуване. Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присътващите народни представители,освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. Гласуването е лично, от което следва, че никой не може да гласува с пълномощно от друг. Предназначението на тази забрана е да осигури неподправена личната воля на народните представители.

Предложението се смята прието,ако за него са гласували повече от половината присътващи народни представители,освен ако в Конституцията или в закон е предвидено друго (чл.55,ал.1 от ПОДНС). Закон не може да предвижда нещо различно от предвиденото в Конституцията, защото според  чл.5,ал.1, другите закони не могат да й противоречат.

Контролни функции. Основна отличителна черта на парламентарното управление от другите форми на управление е упражняваният постоянен контрол от парламента върху дейността на министрите.

Първоначално контролът се насочва към бюджета на държавата и съставлява зародишът на конституционното управление, след това към законността на управлението и най-после към целесъобразността на правителствената дейност при парламентарното управление.

Процедурите, с които се упражнява парламентарния контрол са: въпроси, питания, постоянни комисии и временни комисии.

Други функции. Народното събрание насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава ръководителите на БНБ и на други институции,определени със закон,той избира състава на Сметната палата,която контролира изпълнението на бюджета,дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми,учредява ордени и медали и определя официалните празници. То обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет.По предложение на министър-председателя създава,преобразува и закрива министерства.

Отношения със съдебни органи.Народното събрание избира 11 от членовете на Висшия съдебен съвет и 4 съдии от Конституционния съд.То дава амнистия.

Изменение и допълнение на Конституцията.Народното събрание може да измени и допълва всички разпоредби на Конституцията, освен предоставените на ВНС. Право на инициатива имат една четвърт от народните представители и президента.

Организация и ред на дейност

Народното събрание приема Правилник за организацията и дейността си, с което проявява своята автономия. В него подробно са регламентирани всички парламентарни процеси.

В Народното събрание,както в другите парламенти по света,се създават парламентарни групи. Това са вътрешнопарламентарни формации от народни представители, групирани по партийна принадлежност или политическа организация, минималният брой членове е 10.

Народното събрание работи в пленарни заседания и в комисии.Парламентът ни като институция и като корпус от народни представители се ръководи от председател на Народното събрание. Той също е народен представител, избран на поста „председател” на първото пленарно заседание на новия парламент.

Парламентът създава свои вътрешни органи за рационализиране на работата си. Най-важните от тях са постоянните и временните комисии. Те подпомагат парламента като колективно тяло-да може да обсъжда и решава въпроси в по-тесен и специализиран кръг. Комисиите са съставени от народни представители; съставът им се формира пропорционално на числеността на парламентарните групи.

Постоянни комисии – вътрешно – помощни органи на Народното събрание. Състоят се само от народни представители. Формират се по направление на дейността. Имат две функции:

- подпомагат Народното събрание в подготовката и приемането на актове.Те могат сами да внасят предложения. По всеки законопроект се назначава определена водеща комисия;

- осъществяване на парламентарен контрол. Осъществяване контрол върху министерствата и други учреждения, върху даден отрасъл. За тази цел се извършва проверка на място , но също така може да се покани министърът да даде отчет.

Временни комисии  - формират се за проверка на даден въпрос, или за формиране на някакъв документ. След решаване на въпроса се изчерпват техните правомощия. Всеки народен представител участва само в две комисии. Всяка комисия има председател , заместник – председател и секретар.

Парламентарни групи – формират се от народни представители , принадлежащи към една или друга коалиция. Формира се позицията на дадена парламентарна група. Тя избира свой председател, който се представя на парламента.

Администрация на Народното събрание- състои се от високо квалифицирани администратори. На първо място стопански и финансови органи, правен отдел. Формира се съвет по законодателството – участват научни експерти.

      Актове на Народното събрание

Народното събрание приема няколко вида актове. Първият акт е законът, вторият – правилник за организация и дейност на Народното събрание, приема решения, декларации и обръщения.

Законът е акт, който се приема по особен ред, чрез задължителен законодателен процес.

Правилник за организация и действие на Народното събрание. Той е основен държавен документ и е равен на закона. Определя структурите на Народното събрание, техните взаимоотношения. С особена важност е уреждането на законодателния процес.

Решения – с тях Народното събрание реализира организационните въпроси/избор на председател на Народното събрание/. С решение на Народното събрание се избира министър, гласува се вот на доверие или недоверие на правителството.

Законът, правилата и решенията са юридически актове, защото от тях следват правни последици.

Декларации и съобщения – имат политически характер. В декларациите се изразява становище по определен въпрос. Декларацията има двойна насоченост. Довежда се до знание позицията на България.

Обръщенията се отправят по някакъв повод или годишнина към народа или други парламенти за решаване на важен въпрос.

Великото Народно събрание (ВНС) е представителен държавен орган в Република България, избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни държавни и обществени въпроси, като приемане или изменяне на Конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е в конституцията от 1947 г., но впоследствие е възстановено с промени в Конституцията на Народна република България през 1990 г. Според Конституцията на Република България от 1991 г. по правното си положение ВНС се различава от НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, формата на държавно управление и реда за изменяне на Kонституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение.ВНС може да се свика по предложение на президента или на поне половината от депутатите в „обикновеното" Народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати. Броят на народните представители във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в Конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето.